Гледах “Дяволът носи Прада 2” и плаках

Ревю и впечатления от „Дяволът носи Прада 2“

“Дяволът носи Прада” е филм, който ми повлия още през 2007-2008, когато за първи път го гледах в България. Всъщност тогава бях запленена от всичко свързано с модата. А този филм беше върхът! Толкова много ме заинтригува, бях може би на 14 г. и гледах запленено екрана, гледах персонажите, съпреживявах всяка една секунда с тях. Представях си, че и аз съм част от екипа на Runway, че и аз правя грешки, но се уча, че и на мен ми се плаче, защото е толкова трудно, но не се предавам. Мислех си каква корица бих избрала аз, каква статия бих публикувала, как бих съчетала цветовете и аутфитите. Бях си създала един въображаем свят, в който аз съм главно действащо лице, аз съм човекът, от когото зависи да предаде тази естетика и култура на публиката.

Тогава си казах, че искам да стана редактор в модно списание! Тогава изглеждаше нещо много наивно и далечно за мен, но фактите, че сега пиша тези редове, имам този уебсайт, ходя по модни събития и се занимавам с редактиране и маркетинг са достатъчно ясни – това не е било просто мечта на четиринадесет годишно момиче, а цел, за която съм работила през всичките тези години!

Не е учудващо след казаното по-горе защо толкова много се развълнувах, когато разбрах, че ще излезе 2-ра част на “Дяволът носи Прада”. Сякаш се върнах в онези времена. Онова четиринадесет годишно момиче се върна отново. Имах нужда от това усещане! Определено!

За мен настроенията в двата филма се различават, сякаш самото усещане е различно. Това е разбираемо – разликата е 20 години, което никак не е малко, освен това за това време и светът безспорно се е променил много. Но нека да ви разкажа какво аз видях в “Дяволът носи Прада 2”.

Филмът се опитва да покаже колко драстично са се променили медиите и модната индустрия от 2006 г. до днес. Историята връща Анди обратно в списание Runway, но този път по стечение на обстоятелствата — тя остава без работа и приема позицията като временен вариант. Героинята на Ан Хатауей знае много добре къде отива този път, за разлика от първият филм. Въпреки това тя приема позицията и се оказва отново във владенията на Миранда.

Точно тук обаче се появява и един от основните проблеми на филма. Още от самото начало Анди ясно заявява, че няма намерение да се задържа в Runway дългосрочно. Това донякъде отслабва мотивацията на героинята и не е много ясно защо по-късно тя започва да се бори със всички сили за списанието и неговото бъдеще. Липсва достатъчно убедителен преход, който да покаже кога временната работа се превръща в лична кауза. Но въпреки това борбеността и решителността ѝ са основен двигател и основна сюжетна линия.

Филмът успява добре да улови хаоса в съвременните медии — сблъсъка между печатните издания, социалните мрежи, дигиталното съдържание и новите поколения потребители. Именно тази тема прави историята актуална и по-зряла в сравнение с първия филм. Вместо просто да разказва за модата, и светът на лукса, „Дяволът носи Прада 2“ показва колко трудно е една емблематична медия да оцелее в свят, който се променя главоломно. Филмът запазва стила, блясъка и силното присъствие на героите, но този път акцентът е повече върху кризата на идентичността — както на списанието, така и на самата Анди. Това придава по-сериозен тон на историята.

Няма да коментирам визиите, брандовете и облеклата, защото според мен този път са доста по-обмислени и многобройни от първия филм. Видно е явното участие на няколко бранда, които се открояват. Освен самия филм като продукция, тази година виждаме и глобални брандове, които доста умело успяват да яхнат вълната и да се възползват от шума около филма и премиерата му. Определено “Дяволът носи Прада 2” е тема, която присъства наявсякъде и е превзела всички медии.

Като казах “присъства навсякъде” искам да отбележа колко умело създателите на филма са успели да съчетаят най-младото поколение – като визия, стайлинг и присъствие със по-възрастното поколение. Мисля, че можем да открием както стайлинг на по-младите, така и по-улегнат такъв – на традиционалистите. Самите персонажи са такива – като започнем от познатете ни вече герои Миранда, Найджъл, Анди и Емили, до новите и модерни такива – от новото поколение – Амари (новата Емили, или асистентка номер 1 на Миранда), Джин (която става асистентка на Анди и й помага с нетрадиционни gen z хакове) и Джей Равитц (младият наследник на собственика на списанието Ърв Равитц, от когото зависи бъдещето на медията). Разгръщат се и се сблъскват тези две поколения и явно се открояват различията между тях. Тези различия обаче са породени от самите времена, от самата обстановка, в която живеят. Не можем просто да отхвърлим вижданията и мнението на новото поколение, както и не можем да отречем и забравим опита на по-старото поколение.

Като цяло филмът е интересно продължение, което носи носталгия към оригинала, но същевременно се опитва да говори за съвременните проблеми в медиите и обществото като цяло. Според мен двата филма имат различно настоение, но това може би е и заради различните времена, които отразяват, просто нещата вече са по-различни и не са като през 2006 г.

Автор: Теодора Нанева